Gizdakoff - консултантско студио.
 
 
 
 
   
 

Цена и стойност

Извършването на оценки се сблъсква с проблема на незнанието и неразбирането на две основни икономически понятия – цена и стойност. Много често в обществените отношения не се прави разлика между тях. Налице са противоречия и в различни актове на действащото законодателство. В Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители - ДВ, бр. 57/2002 г., която понастоящем определя стандартите и методите за оценяване, са дадени следните определения:

1. Цена - парична сума, поискана, предложена или заплатена за определен обект /актив/. Тя е исторически факт, независимо дали е обявена, или е останала в тайна, и се отнася към определен момент и място. В зависимост от финансовите възможности, мотиви или особени интереси на конкретен купувач и продавач заплатената цена може да не съответства на стойността, приписвана на обекта от други хора.

2. Стойност - стойността не представлява исторически факт, а е оценка за ценността на конкретен обект /предприятие, актив, услуга/ в конкретния момент от време. В икономически аспект стойността изразява пазарния поглед върху изгодата, която има собственикът на даден обект към момента на оценката.

Без да считаме определенията за напълно точни и изчерпателни, те дават достатъчно яснота за същността и смисъла на двете понятия.

Независимият оценител извършва консултантска услуга, целта на която е да определи справедливата пазарна стойност в конкретен момент. Тази стойност е получена с прилагане на регламентирани подходи и методи за оценяване и има препоръчителен характер. Същата представлява нивото, на което замяната на имущество срещу пари ще бъде равностойна /справедлива/. В повечето случаи определената от оценителя стойност служи за база при водене на преговори или в специални случаи - за долна или горна граница при определяне на цената.

Определянето на цената в пазарни условия обаче е право единствено на страните по сделката или в специални случаи на други правни субекти, но никога не е право на независимия оценител.
В този смисъл на независимия оценител понякога се вменяват качества, респ. права и отговорности, които той не притежава. Понякога и оценителите не проявяват достатъчно прецизност и в оценките си смесват или заменят двете понятия.

Разграничаването на двете понятия в общественото пространство допринася за правилното разбиране на мястото и ролята на независимите оценители в съвременните пазарни условия.

С интерес бихме се запознали и с други мнения по темата.
Източник: Gizdakoff Ltd.
© Gizdakoff консултантско студио ТОРС - уеб дизайн студио